Поспри, нали не бързаш,
Животът нека бърза вместо теб.
Сивото в дърветата ли връзваш,
или го пазиш вътре в теб?!
Поспри, прозореца си не затваряй,
навън цветята нека ти ухаят,
дори във хладината призори
те тайните ти няма да узнаят.
Поспри, огледай се, виж аз съм тук,
на метър, не повече, разстояние.
Прикрита всред цветята и без звук,
издаващ тъжното ми отчаяние. ...