maiaan (Мая Ангелова) maiaan (Мая Ангелова)
3 135
19 oct 2015, 18:15

Поспри се, слънце!

  Poesía » Otra
589 0 4

Поспри се, слънце, днес не ме огрявай!
Довчера бях изпратено писмо,
а моите мисли плуваха в морето, като повей,
самотни чайки със едно крило.
Поспри се, слънце, вятър да ме гали
с онази нежност на приятел стар
огньовете загаснали да пали
искрите да превърне във пожар.
Поспри се, слънце, вече съм открила
на сянката си скучната лъжа.
И всичките цветя от теб съм скрила
да не послушат повика на пролетта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • maiaan (Мая Ангелова)
    maiaan (Мая Ангелова)
    Благодаря!
  • maiaan (Мая Ангелова)
    maiaan (Мая Ангелова)
    Не се бях замислила над текста. Може и така да е.Благодаря за предложената корекция, наистина по-добре звучи.Благодаря, че харесахте!
  • Eva55 (Евелина Стоянова)
    Eva55 (Евелина Стоянова)
    ...!!!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Това стихотворение е неподозирано пророческо:

    http://earth-chronicles.ru/news/2015-10-18-85220

    Информацията съм я сверил с НАСА и съответства на реалността.
    Идва краят на вогоните /нали това е жаргонното име на хомо сапиенс/.
    Имаме 2 предсказания от 2 независими поетеси, настоящото макар и само под формата на молба към слънцето.
    А по-конкретно за текста - много ми хареса. Единствено 3-ят ред е "не у дел". Една подходяща проектозамянка е:

    "а мислите ми плуващи в морето, като повей,"

    Поздравление, Мая!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0