Поспри се, слънце, днес не ме огрявай!
Довчера бях изпратено писмо,
а моите мисли плуваха в морето, като повей,
самотни чайки със едно крило.
Поспри се, слънце, вятър да ме гали
с онази нежност на приятел стар
огньовете загаснали да пали
искрите да превърне във пожар.
Поспри се, слънце, вече съм открила
на сянката си скучната лъжа.
И всичките цветя от теб съм скрила
да не послушат повика на пролетта.