19.10.2015 г., 18:15

Поспри се, слънце!

586 0 4

Поспри се, слънце, днес не ме огрявай!
Довчера бях изпратено писмо,
а моите мисли плуваха в морето, като повей,
самотни чайки със едно крило.
Поспри се, слънце, вятър да ме гали
с онази нежност на приятел стар
огньовете загаснали да пали
искрите да превърне във пожар.
Поспри се, слънце, вече съм открила
на сянката си скучната лъжа.
И всичките цветя от теб съм скрила
да не послушат повика на пролетта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Не се бях замислила над текста. Може и така да е.Благодаря за предложената корекция, наистина по-добре звучи.Благодаря, че харесахте!
  • ...!!!
  • Това стихотворение е неподозирано пророческо:

    http://earth-chronicles.ru/news/2015-10-18-85220

    Информацията съм я сверил с НАСА и съответства на реалността.
    Идва краят на вогоните /нали това е жаргонното име на хомо сапиенс/.
    Имаме 2 предсказания от 2 независими поетеси, настоящото макар и само под формата на молба към слънцето.
    А по-конкретно за текста - много ми хареса. Единствено 3-ят ред е "не у дел". Една подходяща проектозамянка е:

    "а мислите ми плуващи в морето, като повей,"

    Поздравление, Мая!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...