ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
11 dic 2011, 11:45

Посребрелият бриз 

  Poesía » De amor
561 0 3

 

Завършил е денят, а залезът е тъжен.

Тролеят те отвежда нейде в Пустошта...

Със слънцето заспиват "работа" и "длъжен"

и тупкат ти в краката по пътя към дома.

 

Във тостера прегаря филийка апетитна.

От "плазмата" се стича музика за фон.

Цигара и кафе, от вчера недопито...

Във хола жаден чака един филодендрон...

 

Комшията звъни за сол, че е закъсал,

а шарят му очите по твойто деколте...

Една тъга, отвътре, сърцето ти ще пръсне...

Самотното солено очите ти боде...

 

Кънти в безкрайно бяло звукът на Тишината.

Предъвканата Нежност във гърлото пресяда.

Във вазата кристална спомен са цветята

от лумнала камина и вечер звездопадна...

 

Един звънец изпълва света ти със Прекрасното.

Притичваш към антрето изкъпана и боса.

Халат на пода ляга и още мокри страстите

запушват със целувки обиди и въпроси.

 

Догарят във камината и звуци и стенания.

Отлитат към звездите птичите ти трели.

Във две очи преливат Обич и Желание,

а бризът милва нежно косите посребрели...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах! Много! Прекрасен стих! Поздрав!
  • Довърших го. Не бях видял, че внукът е "редактирал"... Научи се да пипа клавиатурата човечето, пък почне ли и да пише, аман ми е работата...
    Благодаря и приятен ден!
    Зем.
  • Какво ли ще следва?" Халат на пода ляга..." Може още за финал, но много е хубаво! Поздрави, Краси!
Propuestas
: ??:??