Посребрелият бриз
Завършил е денят, а залезът е тъжен.
Тролеят те отвежда нейде в Пустошта...
Със слънцето заспиват "работа" и "длъжен"
и тупкат ти в краката по пътя към дома.
Във тостера прегаря филийка апетитна.
От "плазмата" се стича музика за фон.
Цигара и кафе, от вчера недопито...
Във хола жаден чака един филодендрон...
Комшията звъни за сол, че е закъсал,
а шарят му очите по твойто деколте...
Една тъга, отвътре, сърцето ти ще пръсне...
Самотното солено очите ти боде...
Кънти в безкрайно бяло звукът на Тишината.
Предъвканата Нежност във гърлото пресяда.
Във вазата кристална спомен са цветята
от лумнала камина и вечер звездопадна...
Един звънец изпълва света ти със Прекрасното.
Притичваш към антрето изкъпана и боса.
Халат на пода ляга и още мокри страстите
запушват със целувки обиди и въпроси.
Догарят във камината и звуци и стенания.
Отлитат към звездите птичите ти трели.
Във две очи преливат Обич и Желание,
а бризът милва нежно косите посребрели...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
