purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
16 dic 2012, 17:22

Посредгрип 

  Poesía
782 0 9

ПОСРЕДГРИП

 

                            На дъщеря ми

 

 

Страдаше, когато беше влюбена,

и не виждаше ни майка си, ни мен.

Но сега, наистина когато те боли, е глупаво

да чува болката ти твоят син.

 

Ще стискаш зъби, мое мило чедо,

както стискахме и майка ти, и аз,

когато личицето ти, посърнало и бледо,

засядаше като горчилка върху нас.

 

И както виждаш – оцеляхме всички.

Без мъка няма Светлина.

Та ти го знаеш – вече си била родилка.

Бъди сега и истинска жена!

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Право в сърцето!Поздравления!!!
  • Хубаво е да почувствам какво е бащинска обич! Поздрав сърдечен Ангел!
  • Много ме разнежи с този стих, Ачо. Спомних си за баща ми, който беше първият ми истински приятел...
  • Харесах и двете стихотворения.Родителството е съпреживяване и отговорност.
  • Ще бъде, ще бъде ...
  • ЕХ, ЧЕ ХУБАВО СИ ГО НАПИСАЛ!ИСТИНСКА ЖЕНА Е, ЩОМ Е СЪЗДАЛА ЖИВОТ!
  • Ние , жените , сме силни!! Ще се научи!! А и с нежен баща като Вас...!!
  • Много топло! Мил бащин урок! Поздравления!
  • Замислих се за обичта на бащата и на дядото...
    С вълнуващата си творба ми напомни друго твое великолепно стихотворение:

    "Дъщеря ми плаче

    Ама знаете ли колко ме интересувате?
    И вярвайте, че нищо не значите,
    когато посред пълнолуние,
    от любов ранена, дъщеря ми плаче.

    И няма билка, няма цяр и няма чудо,
    няма никакви илачи.
    Дъщеря ми влюбена до лудост -
    без любов останала - горчиво плаче.

    А аз не мога да я утеша.
    В сърцето й да погна мрака.
    Целунах плахо детската душа
    и сам, като дете, заплаках."
Propuestas
: ??:??