Dec 16, 2012, 5:22 PM

Посредгрип

Poetry

915 0 9

ПОСРЕДГРИП

На дъщеря ми

Страдаше, когато беше влюбена,

и не виждаше ни майка си, ни мен.

Но сега, наистина когато те боли, е глупаво

да чува болката ти твоят син.

Ще стискаш зъби, мое мило чедо,

както стискахме и майка ти, и аз,

когато личицето ти, посърнало и бледо,

засядаше като горчилка върху нас.

И както виждаш – оцеляхме всички.

Без мъка няма Светлина.

Та ти го знаеш – вече си била родилка.

Бъди сега и истинска жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

daninad (Дани)

Право в сърцето!Поздравления!!!

2013-02-09T16:16:21+02:00
elenasim1 (Елeна)

Хубаво е да почувствам какво е бащинска обич! Поздрав сърдечен Ангел!

2012-12-17T18:23:36+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Много ме разнежи с този стих, Ачо. Спомних си за баща ми, който беше първият ми истински приятел...

2012-12-17T14:19:42+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Харесах и двете стихотворения.Родителството е съпреживяване и отговорност.

2012-12-17T00:25:27+02:00
contessa (Светла Асенова)

Ще бъде, ще бъде ...

2012-12-16T21:51:25+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0