16.12.2012 г., 17:22 ч.
Посредгрип
ПОСРЕДГРИП
На дъщеря ми
Страдаше, когато беше влюбена,
и не виждаше ни майка си, ни мен.
Но сега, наистина когато те боли, е глупаво
да чува болката ти твоят син.
Ще стискаш зъби, мое мило чедо,
както стискахме и майка ти, и аз,
когато личицето ти, посърнало и бледо,
засядаше като горчилка върху нас.
И както виждаш – оцеляхме всички.
Без мъка няма Светлина.
Та ти го знаеш – вече си била родилка.
Бъди сега и истинска жена!
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Право в сърцето!Поздравления!!!
-
Хубаво е да почувствам какво е бащинска обич! Поздрав сърдечен Ангел!
-
Много ме разнежи с този стих, Ачо. Спомних си за баща ми, който беше първият ми истински приятел...
-
Харесах и двете стихотворения.Родителството е съпреживяване и отговорност.
-
Ще бъде, ще бъде ...
-
ЕХ, ЧЕ ХУБАВО СИ ГО НАПИСАЛ!ИСТИНСКА ЖЕНА Е, ЩОМ Е СЪЗДАЛА ЖИВОТ!
-
Ние , жените , сме силни!! Ще се научи!! А и с нежен баща като Вас...!!
-
Много топло! Мил бащин урок! Поздравления!
-
Замислих се за обичта на бащата и на дядото...
С вълнуващата си творба ми напомни друго твое великолепно стихотворение:
"Дъщеря ми плаче
Ама знаете ли колко ме интересувате?
И вярвайте, че нищо не значите,
когато посред пълнолуние,
от любов ранена, дъщеря ми плаче.
И няма билка, няма цяр и няма чудо,
няма никакви илачи.
Дъщеря ми влюбена до лудост -
без любов останала - горчиво плаче.
А аз не мога да я утеша.
В сърцето й да погна мрака.
Целунах плахо детската душа
и сам, като дете, заплаках."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
