Посредгрип
ПОСРЕДГРИП
На дъщеря ми
Страдаше, когато беше влюбена,
и не виждаше ни майка си, ни мен.
Но сега, наистина когато те боли, е глупаво
да чува болката ти твоят син.
Ще стискаш зъби, мое мило чедо,
както стискахме и майка ти, и аз,
когато личицето ти, посърнало и бледо,
засядаше като горчилка върху нас.
И както виждаш – оцеляхме всички.
Без мъка няма Светлина.
Та ти го знаеш – вече си била родилка.
Бъди сега и истинска жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
