Посрещане

Poesía

605 0 1

ПОСРЕЩАНЕ

С облак на кипарис нанизан –

посреща ме морският бряг.

Вълните вдигат белите си ризи,

подгонени от вечен бяг.

Не си морето, което помня,

дори и гларусите ти са зли.

Къде изчезна дюната огромна?

Дали за миналото ме боли?

Детето вече станало е мъж.

На конче в детството се връща.

Голямото смали се изведнъж -

дворецът днес е стара къща…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

"Детето вече станало е мъж.

На конче в детството се връща.

Голямото смали се изведнъж -

дворецът днес е стара къща…"

Има чар в старите къщи. И уют. Поздрав!

2009-01-20T10:14:05+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0