Посрещане

Poesía

603 0 1

ПОСРЕЩАНЕ

С облак на кипарис нанизан –

посреща ме морският бряг.

Вълните вдигат белите си ризи,

подгонени от вечен бяг.

Не си морето, което помня,

дори и гларусите ти са зли.

Къде изчезна дюната огромна?

Дали за миналото ме боли?

Детето вече станало е мъж.

На конче в детството се връща.

Голямото смали се изведнъж -

дворецът днес е стара къща…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

"Детето вече станало е мъж.

На конче в детството се връща.

Голямото смали се изведнъж -

дворецът днес е стара къща…"

Има чар в старите къщи. И уют. Поздрав!

2009-01-20T10:14:05+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9