20 ene 2009, 6:50

Посрещане 

  Poesía
420 0 1

           ПОСРЕЩАНЕ

 

 

С облак на кипарис нанизан –

посреща ме морският бряг.

Вълните вдигат белите си ризи,

подгонени от вечен бяг.

 

 

Не си морето, което помня,

дори и гларусите ти са зли.

Къде изчезна дюната огромна?

Дали за миналото ме боли?

 

 

Детето вече станало е мъж.

На конче в детството се връща.

Голямото смали се изведнъж -

дворецът днес е стара къща…

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Детето вече станало е мъж.

    На конче в детството се връща.

    Голямото смали се изведнъж -

    дворецът днес е стара къща…"

    Има чар в старите къщи. И уют. Поздрав!
Propuestas
: ??:??