Посрещане

20 янв. 2009 г., 06:50

Поэзия

426 0 1

ПОСРЕЩАНЕ

С облак на кипарис нанизан –

посреща ме морският бряг.

Вълните вдигат белите си ризи,

подгонени от вечен бяг.

Не си морето, което помня,

дори и гларусите ти са зли.

Къде изчезна дюната огромна?

Дали за миналото ме боли?

Детето вече станало е мъж.

На конче в детството се връща.

Голямото смали се изведнъж -

дворецът днес е стара къща…