20 янв. 2009 г., 06:50
ПОСРЕЩАНЕ
С облак на кипарис нанизан –
посреща ме морският бряг.
Вълните вдигат белите си ризи,
подгонени от вечен бяг.
Не си морето, което помня,
дори и гларусите ти са зли.
Къде изчезна дюната огромна?
Дали за миналото ме боли?
Детето вече станало е мъж.
На конче в детството се връща.
Голямото смали се изведнъж - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация