10 jun 2019, 8:46

Post mortem

  Poesía » Civil
587 2 0

Склопи очите ми и ми прости

когато дойде старата с косата!

Една свещичка само запали

за да ме води там, във тъмнината!

 

Не ще ме върнат хиляди сълзи,

дори молитвите не ще помогнат

и за това те моля-не плачи!

Сълзите ти кого ли пък ще трогнат?

 

И помени не искам! Не прави!

За упокой с приятелите стари

ти чашите със вино напълни

и запалете по една цигара

 

за оня дето тръгна си от вас

такъв какъвто беше и до края-

бохем, човек до сетния си час!

Ще съм такъв и тука, във безкрая

 

където няма дневна светлина

а само мрак, и времето е спряло.

Студ и влага! Мократа земя

е приютила вече мойто тяло!

 

Наздравица вдигнете! Нека там

където ще съм толкова далече

в мислите ви няма да съм съм!

Но ще съм спомен. Само спомен вече!

 

02.06.2019 г.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...