Post mortem
Склопи очите ми и ми прости
когато дойде старата с косата!
Една свещичка само запали
за да ме води там, във тъмнината!
Не ще ме върнат хиляди сълзи,
дори молитвите не ще помогнат
и за това те моля-не плачи!
Сълзите ти кого ли пък ще трогнат?
И помени не искам! Не прави!
За упокой с приятелите стари
ти чашите със вино напълни
и запалете по една цигара
за оня дето тръгна си от вас
такъв какъвто беше и до края-
бохем, човек до сетния си час!
Ще съм такъв и тука, във безкрая
където няма дневна светлина
а само мрак, и времето е спряло.
Студ и влага! Мократа земя
е приютила вече мойто тяло!
Наздравица вдигнете! Нека там
където ще съм толкова далече
в мислите ви няма да съм съм!
Но ще съм спомен. Само спомен вече!
02.06.2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
