Post mortem

Склопи очите ми и ми прости

когато дойде старата с косата!

Една свещичка само запали

за да ме води там, във тъмнината!

Не ще ме върнат хиляди сълзи,

дори молитвите не ще помогнат

и за това те моля-не плачи!

Сълзите ти кого ли пък ще трогнат?

И помени не искам! Не прави!

За упокой с приятелите стари

ти чашите със вино напълни

и запалете по една цигара

за оня дето тръгна си от вас

такъв какъвто беше и до края-

бохем, човек до сетния си час!

Ще съм такъв и тука, във безкрая

където няма дневна светлина

а само мрак, и времето е спряло.

Студ и влага! Мократа земя

е приютила вече мойто тяло!

Наздравица вдигнете! Нека там

където ще съм толкова далече

в мислите ви няма да съм съм!

Но ще съм спомен. Само спомен вече!

02.06.2019 г.