27 may 2017, 23:14

Постеля от любов 

  Poesía
816 9 20
За този мъж съм живата вода,
роса по изгрев, топъл хляб и цвете
и нищо не очаква да му дам,
защото във душата му е светло.
Ръцете му са силни и добри,
рисуват хоризонти и надежди
и даже този свят да изгори,
ще бъда жива в тихата им нежност.
Научих се на истинска любов,
когато слушах тъмните му тайни.
Вкусът на битието е чеснов,
но всичко споделено е омайно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??