Постеля от любов
За този мъж съм живата вода,
роса по изгрев, топъл хляб и цвете
и нищо не очаква да му дам,
защото във душата му е светло.
Ръцете му са силни и добри,
рисуват хоризонти и надежди
и даже този свят да изгори,
ще бъда жива в тихата им нежност.
Научих се на истинска любов,
когато слушах тъмните му тайни.
Вкусът на битието е чеснов,
но всичко споделено е омайно.
И, не че този мъж е съвършен,
белязан е от сенки и раздели,
но, тъй като от обич е спасен,
душата си за него ще постеля.
Цвета Иванова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цвета Иванова Todos los derechos reservados
