Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
27 мая 2017 г., 23:14

Постеля от любов 

  Поэзия
768 9 20


За този мъж съм живата вода,
роса по изгрев, топъл хляб и цвете
и нищо не очаква да му дам,
защото във душата му е светло.

 

Ръцете му са силни и добри,
рисуват хоризонти и надежди
и даже този свят да изгори,
ще бъда жива в тихата им нежност.

 

Научих се на истинска любов,
когато слушах тъмните му тайни.
Вкусът на битието е чеснов,
но всичко споделено е омайно.

 

И, не че този мъж е съвършен,
белязан е от сенки и раздели,
но, тъй като от обич е спасен,
душата си за него ще постеля.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??