1 ene 2010, 7:19

Постепенен загар 

  Poesía » De humor
737 0 14

 

 

 

душата ми не може да изгаря
тя
само като слънце види
срамува се
почервенява
ласкае се понякога
и вярва
попива всеки лъч
ако е искрен
и ценен
в бледата забрава
душата ми
понякога мечтае
за цветен прах
но колко ли и стиска
за финост във испански фон
например
но може би
сънува често
оскъдните емоции
на любовта си
която я облъчва
несъмнено
а може би изобщо
просто

така мечтае си за слънце
душата ми
по синя от индиго
а колко ли измами още
в косите и ще шепнат

че достига

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво!
  • Благодаря ви за пожеланията
    и че сте харесали текста ми,
    и ако към някого не съм се лично обърнала (вкл. за чнг-то) -
    да ме прощава:

    ЧНГ!!! Предимно здраве и свобода ви желая! (всичко останало се постига)


  • Поздрави за хубавия стих и от мен!!!
  • Щастлива Нова Година, Герда!
    Пишеш прекрасно!
  • душата ми
    по синя от индиго
    а колко ли измами още...
    Много ми хареса!
    Честита нова година!
  • Много, много харесах!!!
  • Пинче, Ради... хм...
    разконспирирахте ме
  • много ми хареса, Геррда!*
    (хич не е хумористично)

    Щастлива НОВА!
    Нека е пълна с радост, "душата ти по-синя от индиго"!!!*
  • Поздрави за стиха Герда! Много е хубав!!!!!!


    Белези

    Дори когато слънцето се спре,
    и лятото отмине безвъзвратно,
    по кожата лъчите със финес
    целунали са ни с любов обратно...

    И всяка недокосната вълна
    залива страшно и горчи солена,
    а после тича боса към брега -
    изпиват я следите, укротена...

    Дори когато бръчици от смях
    огреят твойте устни уморени,
    красиво е лицето ти със тях,
    макар че любовта ти е солена...

    И всяка синина, и всеки страх
    се крият тайно в тъжната си сянка,
    и белите коси са белег-грях,
    и гордост, и последната ни сламка...

    Дори когато сънищата спрат
    в забравения спомен за обратно,
    и раните ни даже не кървят -
    белязани сме вече безвъзвратно..

    08.10.2009

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=187809
  • Благодаря Ви!
    Честита Нова година!
  • Прекрасен стих, Герда!
    Честита Нова Година!
  • Жестоко!
    Колкото и много да са, душата е най-силния ,,орган'' на човека, който тежи най-малко, но се справя и с най-тежките измами.

    Здрава и щаслива Нова година, Герда, с много, много усмивки!()
  • !!! Честита и вдъхновена...
  • ...И никак даже не е хумор. Много хубав стих.
Propuestas
: ??:??