Постепенен загар
душата ми не може да изгаря
тя
само като слънце види
срамува се
почервенява
ласкае се понякога
и вярва
попива всеки лъч
ако е искрен
и ценен
в бледата забрава
душата ми
понякога мечтае
за цветен прах
но колко ли и стиска
за финост във испански фон
например
но може би
сънува често
оскъдните емоции
на любовта си
която я облъчва
несъмнено
а може би изобщо
просто
така мечтае си за слънце
душата ми
по синя от индиго
а колко ли измами още
в косите и ще шепнат
че достига
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
