Jan 1, 2010, 7:19 AM

Постепенен загар

943 0 14

 

 

 

душата ми не може да изгаря
тя
само като слънце види
срамува се
почервенява
ласкае се понякога
и вярва
попива всеки лъч
ако е искрен
и ценен
в бледата забрава
душата ми
понякога мечтае
за цветен прах
но колко ли и стиска
за финост във испански фон
например
но може би
сънува често
оскъдните емоции
на любовта си
която я облъчва
несъмнено
а може би изобщо
просто

така мечтае си за слънце
душата ми
по синя от индиго
а колко ли измами още
в косите и ще шепнат

че достига

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво!
  • Благодаря ви за пожеланията
    и че сте харесали текста ми,
    и ако към някого не съм се лично обърнала (вкл. за чнг-то) -
    да ме прощава:

    ЧНГ!!! Предимно здраве и свобода ви желая! (всичко останало се постига)


  • Поздрави за хубавия стих и от мен!!!
  • Щастлива Нова Година, Герда!
    Пишеш прекрасно!
  • душата ми
    по синя от индиго
    а колко ли измами още...
    Много ми хареса!
    Честита нова година!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...