Jan 1, 2010, 7:19 AM

Постепенен загар

942 0 14

 

 

 

душата ми не може да изгаря
тя
само като слънце види
срамува се
почервенява
ласкае се понякога
и вярва
попива всеки лъч
ако е искрен
и ценен
в бледата забрава
душата ми
понякога мечтае
за цветен прах
но колко ли и стиска
за финост във испански фон
например
но може би
сънува често
оскъдните емоции
на любовта си
която я облъчва
несъмнено
а може би изобщо
просто

така мечтае си за слънце
душата ми
по синя от индиго
а колко ли измами още
в косите и ще шепнат

че достига

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво!
  • Благодаря ви за пожеланията
    и че сте харесали текста ми,
    и ако към някого не съм се лично обърнала (вкл. за чнг-то) -
    да ме прощава:

    ЧНГ!!! Предимно здраве и свобода ви желая! (всичко останало се постига)


  • Поздрави за хубавия стих и от мен!!!
  • Щастлива Нова Година, Герда!
    Пишеш прекрасно!
  • душата ми
    по синя от индиго
    а колко ли измами още...
    Много ми хареса!
    Честита нова година!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...