Посвещение
Понякога е странно, че те има.
Живееш някак независимо от мен.
Чувствителна, потайна, наранима,
внезапно цветна във безцветен ден.
Напомняш ми, че двете сме различни:
аз бързам и понякога греша.
А ти си нежна, фина, идилична...
Бъди! Не искам да те разруша.
Аз всъщност страшно много те обичам
и винаги със тебе се теша.
Макар че повече на себе си приличам,
ТИ си оставаш моята Душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
