laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Nov 23, 2011, 6:17 AM

Посвещение 

  Poetry » Other
410 0 9

Понякога е странно, че те има.

Живееш някак независимо от мен.

Чувствителна, потайна, наранима,

внезапно цветна във безцветен ден.


Напомняш ми, че двете сме различни:

аз бързам и понякога греша.

А ти си нежна, фина, идилична...

Бъди! Не искам да те разруша.


Аз всъщност страшно много те обичам

и винаги със тебе се теша.

Макар че повече  на себе си приличам,

ТИ си оставаш моята Душа.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??