laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
23.11.2011 г., 6:17 ч.

Посвещение 

  Поезия » Друга
411 0 9

Понякога е странно, че те има.

Живееш някак независимо от мен.

Чувствителна, потайна, наранима,

внезапно цветна във безцветен ден.


Напомняш ми, че двете сме различни:

аз бързам и понякога греша.

А ти си нежна, фина, идилична...

Бъди! Не искам да те разруша.


Аз всъщност страшно много те обичам

и винаги със тебе се теша.

Макар че повече  на себе си приличам,

ТИ си оставаш моята Душа.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??