20 ene 2010, 12:55

Посвещение

1.2K 0 3

Съграждам белокаменна чешма

от думи и на тебе я наричам.

 

В живота си едничка теб обичам,

прекланям се и теб боготворя!

 

Сам образа ти в песен ще извая:

духът ти – бистра изворна вода –

 

да блика през чучурите ù, в рая

да мога жажда пак да утоля!

 

Щом стихнат в мене чувства накипели,

да слушам в мир лиричния гласеж –

 

на струйна радост капчиците бели,

любов и нежност, вяра и копнеж!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...