Съграждам белокаменна чешма
от думи и на тебе я наричам.
В живота си едничка теб обичам,
прекланям се и теб боготворя!
Сам образа ти в песен ще извая:
духът ти – бистра изворна вода –
да блика през чучурите ù, в рая
да мога жажда пак да утоля!
Щом стихнат в мене чувства накипели,
да слушам в мир лиричния гласеж –
на струйна радост капчиците бели,
любов и нежност, вяра и копнеж!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
