Съграждам белокаменна чешма
от думи и на тебе я наричам.
В живота си едничка теб обичам,
прекланям се и теб боготворя!
Сам образа ти в песен ще извая:
духът ти – бистра изворна вода –
да блика през чучурите ù, в рая
да мога жажда пак да утоля!
Щом стихнат в мене чувства накипели,
да слушам в мир лиричния гласеж –
на струйна радост капчиците бели,
любов и нежност, вяра и копнеж!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
