20 янв. 2010 г., 12:55

Посвещение

1.2K 0 3

Съграждам белокаменна чешма

от думи и на тебе я наричам.

 

В живота си едничка теб обичам,

прекланям се и теб боготворя!

 

Сам образа ти в песен ще извая:

духът ти – бистра изворна вода –

 

да блика през чучурите ù, в рая

да мога жажда пак да утоля!

 

Щом стихнат в мене чувства накипели,

да слушам в мир лиричния гласеж –

 

на струйна радост капчиците бели,

любов и нежност, вяра и копнеж!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...