25 ago 2013, 18:28

Посвещение 

  Poesía » De amor
661 0 2

Когато вятърът 

гали лицето ми,

играе с косата ми

и ми нашепва хубави думи,

на мен ми е тъжно.

Защото и ти си като вятъра -

целунал много уста,

от суетност,

забравил за устните,

които те чакат.

© Желязка Дракалиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??