25 ago 2013, 18:28

Посвещение 

  Poesía » De amor
701 0 2
Когато вятърът
гали лицето ми,
играе с косата ми
и ми нашепва хубави думи,
на мен ми е тъжно.
Защото и ти си като вятъра -
целунал много уста,
от суетност,
забравил за устните,
които те чакат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Желязка Дракалиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??