25.08.2013 г., 18:28 ч.

Посвещение 

  Поезия » Любовна
658 0 2

Когато вятърът 

гали лицето ми,

играе с косата ми

и ми нашепва хубави думи,

на мен ми е тъжно.

Защото и ти си като вятъра -

целунал много уста,

от суетност,

забравил за устните,

които те чакат.

© Желязка Дракалиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??