Посвещение

25.08.2013 г., 18:28 ч.

Поезия » Любовна

700 0 2

Когато вятърът
гали лицето ми,
играе с косата ми
и ми нашепва хубави думи,
на мен ми е тъжно.
Защото и ти си като вятъра -
целунал много уста,
от суетност,
забравил за устните,
които те чакат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Посвещение

Искате да прочетете повече?

Предложения