Aug 25, 2013, 6:28 PM

Посвещение 

  Poetry » Love
659 0 2

Когато вятърът 

гали лицето ми,

играе с косата ми

и ми нашепва хубави думи,

на мен ми е тъжно.

Защото и ти си като вятъра -

целунал много уста,

от суетност,

забравил за устните,

които те чакат.

© Желязка Дракалиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??