rali4kaaa (Ралица Велева)
21 7
16 ene 2009, 12:18

Посвещение на мъртвите 

  Poesía » Otra
924 0 2
Слънчев лъч проблесва в тъмнината,
усмихва се лице познато,
цялото в сълзи се дави,
но не се оставя то да падне.

Протягат две ръце,
към миналото гонят спомен.
Искам да те върна пак до мен,
да си тук на утрешния ден.

Ако от мен зависи,
не бих те пуснала да тръгнеш,
дори за миг това да коства всичко.
Липсваш ми, обичам те, помни!

Замислена стоя в стаята позната,
а навън и в мен е застелена тъгата.
Навън всичко е в мъгла,
а вътре в мен дреме топлина.

                                                             Специално се посвещава на Баща ми

© Ралица Велева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много дълбоко произведение!
  • ПОКЛОН!И аз пък имам стих за дядо си.Хубаво е понякога да си спомняме за тях макар и да ни е мъчно!
Propuestas
: ??:??