Посвещение на мъртвите

Jan 16, 2009, 12:18 PM

Poetry » Other

919 0 2

Слънчев лъч проблесва в тъмнината,
усмихва се лице познато,
цялото в сълзи се дави,
но не се оставя то да падне.

Протягат две ръце,
към миналото гонят спомен.
Искам да те върна пак до мен,
да си тук на утрешния ден.

Ако от мен зависи,
не бих те пуснала да тръгнеш,
дори за миг това да коства всичко.
Липсваш ми, обичам те, помни!

Замислена стоя в стаята позната,
а навън и в мен е застелена тъгата.
Навън всичко е в мъгла,
а вътре в мен дреме топлина.

Специално се посвещава на Баща ми

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mellifluous (Инна)

2010-02-08T10:30:04+02:00

Много дълбоко произведение!
sunshine_93 (Мила)

2009-01-16T17:29:23+02:00

ПОКЛОН!И аз пък имам стих за дядо си.Хубаво е понякога да си спомняме за тях макар и да ни е мъчно!