Jan 16, 2009, 12:18 PM

Посвещение на мъртвите 

  Poetry » Other
1091 0 2
Слънчев лъч проблесва в тъмнината,
усмихва се лице познато,
цялото в сълзи се дави,
но не се оставя то да падне.
Протягат две ръце,
към миналото гонят спомен.
Искам да те върна пак до мен,
да си тук на утрешния ден.
Ако от мен зависи,
не бих те пуснала да тръгнеш,
дори за миг това да коства всичко.
Липсваш ми, обичам те, помни! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Велева All rights reserved.

Random works
: ??:??