Посвещение на мъртвите

16.01.2009 г., 12:18 ч.

Поезия » Друга

1015 0 2

Слънчев лъч проблесва в тъмнината,
усмихва се лице познато,
цялото в сълзи се дави,
но не се оставя то да падне.

Протягат две ръце,
към миналото гонят спомен.
Искам да те върна пак до мен,
да си тук на утрешния ден.

Ако от мен зависи,
не бих те пуснала да тръгнеш,
дори за миг това да коства всичко.
Липсваш ми, обичам те, помни!

Замислена стоя в стаята позната,
а навън и в мен е застелена тъгата.
Навън всичко е в мъгла,
а вътре в мен дреме топлина.

Специално се посвещава на Баща ми

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mellifluous (Инна)

2010-02-08T10:30:04+02:00

Много дълбоко произведение!
sunshine_93 (Мила)

2009-01-16T17:29:23+02:00

ПОКЛОН!И аз пък имам стих за дядо си.Хубаво е понякога да си спомняме за тях макар и да ни е мъчно!