3 dic 2007, 19:40

Посветено 

  Poesía » Del paisaje
1108 0 7

Морето може ли на порива ти да откликне?
Тази бурна, тъмна бездна от тъга.
На сърцето дръзнало да я обикне,
нарушавайки красивата й самота.

 

Споделило ли е чувството първично
и разкрило ли е свойта красота
на този, който може да обича,
морето повече от своята душа?

 

Кажи къде намери тази страст солена,
нима във мидена черупка беше скрита
или в морска пяна беше пременена
и с харпунена стрела пробита?

 

Кажи ми. О, приятелю човечен.
Вълните карат ли те да мечтаеш?
За онзи миг останал вечен
и научил те от радост да ридаеш.

 

Аз знам, че с дълбините можеш да говориш
и твоето сърце със тях тупти,
и няма нужда да се бориш
с любовта, която в тебе се роди.

 

Знам, солта в кръвта се влива жадно
и краде от твоята апнеа,
и посреща те с усмивка хладно:
"Хайде, идвай. Аз за теб копнея."

 

Но, кажи ми как от унеса вълшебен,
имаш сили ти да се откъснеш?
Преди дъхът ти да е станал бледен
и мехурчета живот да пръснеш.

 

Каква любов тогава в теб проплака,
и накара те за сетен път нагоре да изплуваш?
Нима защото на брега с надежда чака,
човекът, заради когото всъщност съществуваш.

© Цвети Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Днес за пръв път откривам поезията ти, но не мога да се откъсна от нея! Сърдечни поздрави!
  • Думите на всички, които са те поздравили, никак не са щедри, а правдиви! Цвети, пишеш прекрасно! Четох те със затаен дъх! С радост ще очаквам нови стихове! Поздрави!
  • Благодаря приятели. Щедри са думите ви.
  • Каква красота и прелест в стиха ти Цвети. Разкошен е.
    Поздрав и Добре дошла и от мен.
  • Много благодаря за топлото посрещане. Прегръдки на всички.
  • Непреходно, нетленно и всепоглъщащо - това е морето...Поздрав!
  • страхотен стих браво!
    мнооого прегръдки от мен за добре дошла
Propuestas
: ??:??