Посветено
Морето може ли на порива ти да откликне?
Тази бурна, тъмна бездна от тъга.
На сърцето дръзнало да я обикне,
нарушавайки красивата й самота.
Споделило ли е чувството първично
и разкрило ли е свойта красота
на този, който може да обича,
морето повече от своята душа?
Кажи къде намери тази страст солена,
нима във мидена черупка беше скрита
или в морска пяна беше пременена
и с харпунена стрела пробита?
Кажи ми. О, приятелю човечен.
Вълните карат ли те да мечтаеш?
За онзи миг останал вечен
и научил те от радост да ридаеш.
Аз знам, че с дълбините можеш да говориш
и твоето сърце със тях тупти,
и няма нужда да се бориш
с любовта, която в тебе се роди.
Знам, солта в кръвта се влива жадно
и краде от твоята апнеа,
и посреща те с усмивка хладно:
"Хайде, идвай. Аз за теб копнея."
Но, кажи ми как от унеса вълшебен,
имаш сили ти да се откъснеш?
Преди дъхът ти да е станал бледен
и мехурчета живот да пръснеш.
Каква любов тогава в теб проплака,
и накара те за сетен път нагоре да изплуваш?
Нима защото на брега с надежда чака,
човекът, заради когото всъщност съществуваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Иванова Всички права запазени
