Посветено
Ще помня дълго онзи ден тринайсти...
Защо ли? Тогава
сутринта си тръгнах тиха...
И плачех... Без глас.
Не бях на себе си почти. Когато...
По-късно осъзнах, че твърде малко
сме си казали, нали?
Но както често в приказки се случва -
кажи - нали не бе случайно?!
Поех обратно.
Върнах се, макар за кратко...
А ти пътуваше, когато...
И в мига, във който каза:
Добре де, връщам се обратно.
Онемях, не вярвах...
Тогава сигурно не вярвах на ушите си,
но... те видях - отново!
На онзи, стария площад, със много кестени,
там, във "нашето кафе".
Душата ми крещеше! От щастие, или...
не знам?!
А после ли? Ръцете ми държеше в своите.
Говорехме, а оглушала бях...
Да. Ще ги запомня -
две сълзи в очите ти блестяха.
Не. Не е било най-малко грях!
Не се вини за минало несбъднато...
Остани...
Как исках да ти кажа толкова неща!
А... нямах глас!
До после! - казахме си плахо.
А от тогаз - върху страната ми
една целувка още пари,
една целувка още трепка...
Сълзите ни, ах, да!
Сълзите ни се сляха...
Защо ли? Тогава
сутринта си тръгнах тиха...
И плачех... Без глас.
Не бях на себе си почти. Когато...
По-късно осъзнах, че твърде малко
сме си казали, нали?
Но както често в приказки се случва -
кажи - нали не бе случайно?!
Поех обратно.
Върнах се, макар за кратко...
А ти пътуваше, когато...
И в мига, във който каза:
Добре де, връщам се обратно.
Онемях, не вярвах...
Тогава сигурно не вярвах на ушите си,
но... те видях - отново!
На онзи, стария площад, със много кестени,
там, във "нашето кафе".
Душата ми крещеше! От щастие, или...
не знам?!
А после ли? Ръцете ми държеше в своите.
Говорехме, а оглушала бях...
Да. Ще ги запомня -
две сълзи в очите ти блестяха.
Не. Не е било най-малко грях!
Не се вини за минало несбъднато...
Остани...
Как исках да ти кажа толкова неща!
А... нямах глас!
До после! - казахме си плахо.
А от тогаз - върху страната ми
една целувка още пари,
една целувка още трепка...
Сълзите ни, ах, да!
Сълзите ни се сляха...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
