Nella_gold (Нели )
841 4525
20.05.2008 г., 6:33 ч.

Посветено 

  Поезия » Любовна
611 0 6
Ще помня дълго онзи ден тринайсти...
Защо ли? Тогава
сутринта си тръгнах тиха...
И плачех... Без глас.
Не бях на себе си почти. Когато...
По-късно осъзнах, че твърде малко
сме си казали, нали?
Но както често в приказки се случва -
кажи - нали не бе случайно?!
Поех обратно.
Върнах се, макар за кратко...
А ти пътуваше, когато...
И в мига, във  който каза:
Добре де, връщам се обратно.
Онемях, не вярвах...
Тогава сигурно не вярвах на ушите си,
но... те видях - отново!
На онзи,  стария площад, със много кестени,
там, във  "нашето кафе".
Душата ми крещеше! От щастие, или...
не знам?!
А после ли? Ръцете ми държеше в своите.
Говорехме, а оглушала бях...
Да. Ще ги запомня -
две сълзи в очите ти блестяха.
Не. Не е било най-малко грях!
Не се вини за минало несбъднато...
Остани...
Как исках да ти кажа толкова неща!
А... нямах глас!
До после! - казахме си плахо.
А от тогаз  - върху страната ми
една целувка още пари,
една целувка още трепка...
Сълзите ни, ах, да!
Сълзите ни се сляха...

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Не се вини за минало несбъднато"
    Хубав стих! Поздрави!
  • ,,Не се вини за минало несбъднато...''

    !!!
  • стих...който железни порти отваря...
    а едно мъжко сърце на пепел може да изгори след този стих...
    приказно...обичащо...прекрасна емоция...с обич, мила Нели.
  • Поздравления за стиха,Нели!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Сълзите ни се сляха...

    !!!!
    Стих с много болка...Докосна ме...
  • Ще го прочете, сигурна съм, и ще го оцени!!!
    Много силен стих, изстрадан!
    Прегръщам те!
Предложения
: ??:??