Ще помня дълго онзи ден тринайсти...
Защо ли? Тогава
сутринта си тръгнах тиха...
И плачех... Без глас.
Не бях на себе си почти. Когато...
По-късно осъзнах, че твърде малко
сме си казали, нали?
Но както често в приказки се случва -
кажи - нали не бе случайно?!
Поех обратно.
Върнах се, макар за кратко...
А ти пътуваше, когато... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация