Посветено

May 20, 2008, 6:33 AM

Poetry » Love

650 0 6

Ще помня дълго онзи ден тринайсти...
Защо ли? Тогава
сутринта си тръгнах тиха...
И плачех... Без глас.
Не бях на себе си почти. Когато...
По-късно осъзнах, че твърде малко
сме си казали, нали?
Но както често в приказки се случва -
кажи - нали не бе случайно?!
Поех обратно.
Върнах се, макар за кратко...
А ти пътуваше, когато...
И в мига, във който каза:
Добре де, връщам се обратно.
Онемях, не вярвах...
Тогава сигурно не вярвах на ушите си,
но... те видях - отново!
На онзи, стария площад, със много кестени,
там, във "нашето кафе".
Душата ми крещеше! От щастие, или...
не знам?!
А после ли? Ръцете ми държеше в своите.
Говорехме, а оглушала бях...
Да. Ще ги запомня -
две сълзи в очите ти блестяха.
Не. Не е било най-малко грях!
Не се вини за минало несбъднато...
Остани...
Как исках да ти кажа толкова неща!
А... нямах глас!
До после! - казахме си плахо.
А от тогаз - върху страната ми
една целувка още пари,
една целувка още трепка...
Сълзите ни, ах, да!
Сълзите ни се сляха...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-05-20T15:32:26+03:00

"Не се вини за минало несбъднато"
Хубав стих! Поздрави!
Aneta_kz (Анета)

2008-05-20T15:01:43+03:00

,,Не се вини за минало несбъднато...''

!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-05-20T14:52:56+03:00

стих...който железни порти отваря...
а едно мъжко сърце на пепел може да изгори след този стих...
приказно...обичащо...прекрасна емоция...с обич, мила Нели.
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

2008-05-20T12:57:48+03:00

Поздравления за стиха,Нели!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
mradkova (Виолет Гаджева)

2008-05-20T12:10:34+03:00

Сълзите ни се сляха...

!!!!
Стих с много болка...Докосна ме...
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-05-20T09:36:36+03:00

Ще го прочете, сигурна съм, и ще го оцени!!!
Много силен стих, изстрадан!
Прегръщам те!