May 20, 2008, 6:33 AM

Посветено 

  Poetry » Love
710 0 6
Ще помня дълго онзи ден тринайсти...
Защо ли? Тогава
сутринта си тръгнах тиха...
И плачех... Без глас.
Не бях на себе си почти. Когато...
По-късно осъзнах, че твърде малко
сме си казали, нали?
Но както често в приказки се случва -
кажи - нали не бе случайно?!
Поех обратно.
Върнах се, макар за кратко...
А ти пътуваше, когато... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Random works
: ??:??