12 abr 2008, 22:48

Посветено на любовта, която изчезна..

  Poesía
1.2K 0 1

***

Опитах се да спра дъха си,
да задържа спомена си!

Опитах се да кажа „Сбогом”,
да задържа сълзите...

Опитах се да те целуна,
да те задържа само за себе си...

Опитах се, но не успях...

Споменът умря, сълзите потекоха, а ти си
                      тръгна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Буба Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тръгна си от моята душа,
    тръгна си от моето сърце,
    ще избърша моите сълзи,
    ще скърбя ден-два и напред ще продължа.
    Защото зная че живота е такъв,
    че утрешния ден носи хубава новина за мен,
    че нова по красива и страстна любов ще срещна,
    и щастлива отново ще стана аз......

    надявам се да ти хареса , моят бегъл опит да довършя твоя стих.
    Поздрави , много въздействащо пишеш. Браво!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...