Посветено на любовта, която изчезна..

Poetry

1.2K 0 1

***

Опитах се да спра дъха си,
да задържа спомена си!

Опитах се да кажа „Сбогом”,
да задържа сълзите...

Опитах се да те целуна,
да те задържа само за себе си...

Опитах се, но не успях...

Споменът умря, сълзите потекоха, а ти си
тръгна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lion_07 (Лъв)

тръгна си от моята душа,
тръгна си от моето сърце,
ще избърша моите сълзи,
ще скърбя ден-два и напред ще продължа.
Защото зная че живота е такъв,
че утрешния ден носи хубава новина за мен,
че нова по красива и страстна любов ще срещна,
и щастлива отново ще стана аз......

надявам се да ти хареса , моят бегъл опит да довършя твоя стих.
Поздрави , много въздействащо пишеш. Браво!

2008-04-13T05:01:42+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9