Посветено на любовта, която изчезна..

Poetry

1.2K 0 1

***

Опитах се да спра дъха си,
да задържа спомена си!

Опитах се да кажа „Сбогом”,
да задържа сълзите...

Опитах се да те целуна,
да те задържа само за себе си...

Опитах се, но не успях...

Споменът умря, сълзите потекоха, а ти си
тръгна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lion_07 (Лъв)

тръгна си от моята душа,
тръгна си от моето сърце,
ще избърша моите сълзи,
ще скърбя ден-два и напред ще продължа.
Защото зная че живота е такъв,
че утрешния ден носи хубава новина за мен,
че нова по красива и страстна любов ще срещна,
и щастлива отново ще стана аз......

надявам се да ти хареса , моят бегъл опит да довършя твоя стих.
Поздрави , много въздействащо пишеш. Браво!

2008-04-13T05:01:42+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0