Посветено на любовта, която изчезна..

Poetry

1.2K 0 1

***

Опитах се да спра дъха си,
да задържа спомена си!

Опитах се да кажа „Сбогом”,
да задържа сълзите...

Опитах се да те целуна,
да те задържа само за себе си...

Опитах се, но не успях...

Споменът умря, сълзите потекоха, а ти си
тръгна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lion_07 (Лъв)

тръгна си от моята душа,
тръгна си от моето сърце,
ще избърша моите сълзи,
ще скърбя ден-два и напред ще продължа.
Защото зная че живота е такъв,
че утрешния ден носи хубава новина за мен,
че нова по красива и страстна любов ще срещна,
и щастлива отново ще стана аз......

надявам се да ти хареса , моят бегъл опит да довършя твоя стих.
Поздрави , много въздействащо пишеш. Браво!

2008-04-13T05:01:42+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0