12.04.2008 г., 22:48

Посветено на любовта, която изчезна..

1.2K 0 1

***

Опитах се да спра дъха си,
да задържа спомена си!

Опитах се да кажа „Сбогом”,
да задържа сълзите...

Опитах се да те целуна,
да те задържа само за себе си...

Опитах се, но не успях...

Споменът умря, сълзите потекоха, а ти си
                      тръгна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Буба Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • тръгна си от моята душа,
    тръгна си от моето сърце,
    ще избърша моите сълзи,
    ще скърбя ден-два и напред ще продължа.
    Защото зная че живота е такъв,
    че утрешния ден носи хубава новина за мен,
    че нова по красива и страстна любов ще срещна,
    и щастлива отново ще стана аз......

    надявам се да ти хареса , моят бегъл опит да довършя твоя стих.
    Поздрави , много въздействащо пишеш. Браво!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...