20 ago 2014, 15:05

Посветено на Мъжа, който заслужи моите главни букви

873 0 2

Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите се снимаш и говориш.
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – усмихнато, или пък сърдито,
С очи сурови и с очи добри – 
Но винаги открито!
Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил. 
Но аз те давам, давам на света – 
Това е твое мъжко право! 
Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
и между душите им сиви..който знам така те задушават..следвай..пътя си цветен...това те прави уникален!
Запомних те такъв... дошли сме от едни и същи светове...
И оня  миг ми стига само,когато през лица и гласове гладиаторски поглеждаш през сърдитото си рамо.И ослепявам, защото именно истинското в теб прави съществуването ти КРАСИВО... ГЛЕДАМ ТЕ... И земното въртене спира...  
Дори в името ти другите за виждат звяр, когато го изричам аз казвам с усмивка - ВЕЛИЗАР ! :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малката Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аааа-ттт-ттака! И какво излиза сега, от сравнението, че съм тъп и не моа си го убясна? Дошли не дошли, кво прайм, а? Редакторите, които публикуват не могат естествено да знаят всичко, ама тоз случай ще трябва да се види май от компетентни люде!!!!
  • Обичам да те гледам отстрани


    Обичам да те гледам отстрани,
    Когато ти със другите говориш
    И цял на другите принадлежиш,
    И цял си в техните съдби разтворен.
    Аз гледам с тайна нежност отдалеч
    Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
    С очи сурови и с очи добри –
    Но винаги открито.
    Сега не си при мен. Сега си там.
    И може би дори си ме забравил.
    Но аз те давам, давам на света –
    Това е твое мъжко право.
    Забравяй ме, за другите мисли,
    Опитвай се земята да нарамиш,
    Лети!
    Обичам те такъв.
    И оня миг ми стига само,
    Когато през лица и гласове
    Очите ти внезапно ме намират –
    И ослепявам, и сама слепя,
    И земното въртене спира...


    Станка Пенчева

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...