Посветено на Мъжа, който заслужи моите главни букви
Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите се снимаш и говориш.
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – усмихнато, или пък сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито!
Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право!
Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
и между душите им сиви..който знам така те задушават..следвай..пътя си цветен...това те прави уникален!
Запомних те такъв... дошли сме от едни и същи светове...
И оня миг ми стига само,когато през лица и гласове гладиаторски поглеждаш през сърдитото си рамо.И ослепявам, защото именно истинското в теб прави съществуването ти КРАСИВО... ГЛЕДАМ ТЕ... И земното въртене спира...
Дори в името ти другите за виждат звяр, когато го изричам аз казвам с усмивка - ВЕЛИЗАР ! :)
© Малката All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Аааа-ттт-ттака! И какво излиза сега, от сравнението, че съм тъп и не моа си го убясна? Дошли не дошли, кво прайм, а? Редакторите, които публикуват не могат естествено да знаят всичко, ама тоз случай ще трябва да се види май от компетентни люде!!!!
-
Обичам да те гледам отстрани
Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито.
Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.
Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,
Когато през лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират –
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира...
Станка Пенчева
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
