Aug 20, 2014, 3:05 PM

Посветено на Мъжа, който заслужи моите главни букви

  Poetry » Love
869 0 2

Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите се снимаш и говориш.
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – усмихнато, или пък сърдито,
С очи сурови и с очи добри – 
Но винаги открито!
Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил. 
Но аз те давам, давам на света – 
Това е твое мъжко право! 
Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
и между душите им сиви..който знам така те задушават..следвай..пътя си цветен...това те прави уникален!
Запомних те такъв... дошли сме от едни и същи светове...
И оня  миг ми стига само,когато през лица и гласове гладиаторски поглеждаш през сърдитото си рамо.И ослепявам, защото именно истинското в теб прави съществуването ти КРАСИВО... ГЛЕДАМ ТЕ... И земното въртене спира...  
Дори в името ти другите за виждат звяр, когато го изричам аз казвам с усмивка - ВЕЛИЗАР ! :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малката All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аааа-ттт-ттака! И какво излиза сега, от сравнението, че съм тъп и не моа си го убясна? Дошли не дошли, кво прайм, а? Редакторите, които публикуват не могат естествено да знаят всичко, ама тоз случай ще трябва да се види май от компетентни люде!!!!
  • Обичам да те гледам отстрани


    Обичам да те гледам отстрани,
    Когато ти със другите говориш
    И цял на другите принадлежиш,
    И цял си в техните съдби разтворен.
    Аз гледам с тайна нежност отдалеч
    Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
    С очи сурови и с очи добри –
    Но винаги открито.
    Сега не си при мен. Сега си там.
    И може би дори си ме забравил.
    Но аз те давам, давам на света –
    Това е твое мъжко право.
    Забравяй ме, за другите мисли,
    Опитвай се земята да нарамиш,
    Лети!
    Обичам те такъв.
    И оня миг ми стига само,
    Когато през лица и гласове
    Очите ти внезапно ме намират –
    И ослепявам, и сама слепя,
    И земното въртене спира...


    Станка Пенчева

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...