gerrda (Геновева Христова)
408 4501
25 feb 2008, 18:26

Посветеност 

  Poesía » Otra
836 0 13
 

В предпролетни случайности

се срещнахме.

И пневматични,

многоцветни очила

в уж ясния ми мироглед

се скриха,

запалиха в очите ми

вина...

Навън

палитрените ноти

се сливаха безумно

с радостта

от допира случаен

на ръцете ти,

небрежно преродени

във следа

от бледи жестове

и думи, притаени

във тихото

на някакво

обичане...

И недостатъчност...

И неузрели,

емоциите умираха

от крехкост...

Сега

почти неутешимо

съм безкрайност,

отровила

най-светлите си празници.

Почти неудържимо

днес се спъвам

в безмилостната

география на

сърцето ти.

И въздухът рисува

най-запомнящо,

най-тясно -

твоето отсъствие.

Във най-служебния

момент

на споделеност,

в досадния брътвеж

от монотонности

непоносимо тъжно

ме възраждаш

и триеш

най-ненужното

от дните ми...

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??