gerrda (Геновева Христова)
408 4501
Feb 25, 2008, 6:26 PM

Посветеност 

  Poetry » Other
839 0 13
 

В предпролетни случайности

се срещнахме.

И пневматични,

многоцветни очила

в уж ясния ми мироглед

се скриха,

запалиха в очите ми

вина...

Навън

палитрените ноти

се сливаха безумно

с радостта

от допира случаен

на ръцете ти,

небрежно преродени

във следа

от бледи жестове

и думи, притаени

във тихото

на някакво

обичане...

И недостатъчност...

И неузрели,

емоциите умираха

от крехкост...

Сега

почти неутешимо

съм безкрайност,

отровила

най-светлите си празници.

Почти неудържимо

днес се спъвам

в безмилостната

география на

сърцето ти.

И въздухът рисува

най-запомнящо,

най-тясно -

твоето отсъствие.

Във най-служебния

момент

на споделеност,

в досадния брътвеж

от монотонности

непоносимо тъжно

ме възраждаш

и триеш

най-ненужното

от дните ми...

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??