Посветеност
В предпролетни случайности
се срещнахме.
И пневматични,
многоцветни очила
в уж ясния ми мироглед
се скриха,
запалиха в очите ми
вина...
Навън
палитрените ноти
се сливаха безумно
с радостта
от допира случаен
на ръцете ти,
небрежно преродени
във следа
от бледи жестове
и думи, притаени
във тихото
на някакво
обичане...
И недостатъчност...
И неузрели,
емоциите умираха
от крехкост...
Сега
почти неутешимо
съм безкрайност,
отровила
най-светлите си празници.
Почти неудържимо
днес се спъвам
в безмилостната
география на
сърцето ти.
И въздухът рисува
най-запомнящо,
най-тясно -
твоето отсъствие.
Във най-служебния
момент
на споделеност,
в досадния брътвеж
от монотонности
непоносимо тъжно
ме възраждаш
и триеш
най-ненужното
от дните ми...
© Геновева Христова All rights reserved.
