17 sept 2023, 19:21

Посвоему щастлива 

  Poesía » Formas graves
471 5 9

Да имах някой ближен, но не би,
това ми е отсъдено, от Бога,
сама да съм и в радост, и в тревога -
една жена, а хиляди съдби.

 

Напразно над главата ми тръби,
от люлката тълпата, че не мога,
издала е присъдата ми строга.
Защото съм различна може би.

 

А аз пък съм посвоему щастлива,
и милвам всяка дума, всеки звук
и лудостта ми много ми отива,

 

дори и на годините напук,
съм ярък, жилав слънчоглед сред нива
и вечно като слънцето съм тук...

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??