Посвоему щастлива
Да имах някой ближен, но не би,
това ми е отсъдено, от Бога,
сама да съм и в радост, и в тревога -
една жена, а хиляди съдби.
Напразно над главата ми тръби,
от люлката тълпата, че не мога,
издала е присъдата ми строга.
Защото съм различна може би.
А аз пък съм посвоему щастлива,
и милвам всяка дума, всеки звук
и лудостта ми много ми отива,
дори и на годините напук,
съм ярък, жилав слънчоглед сред нива
и вечно като слънцето съм тук...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
