17.09.2023 г., 19:21 ч.

Посвоему щастлива 

  Поезия » Строги форми
468 5 9

Да имах някой ближен, но не би,
това ми е отсъдено, от Бога,
сама да съм и в радост, и в тревога -
една жена, а хиляди съдби.

 

Напразно над главата ми тръби,
от люлката тълпата, че не мога,
издала е присъдата ми строга.
Защото съм различна може би.

 

А аз пък съм посвоему щастлива,
и милвам всяка дума, всеки звук
и лудостта ми много ми отива,

 

дори и на годините напук,
съм ярък, жилав слънчоглед сред нива
и вечно като слънцето съм тук...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??