17 сент. 2023 г., 19:21

Посвоему щастлива 

  Поэзия » Строгие формы
345 4 10

Да имах някой ближен, но не би,
това ми е отсъдено, от Бога,
сама да съм и в радост, и в тревога -
една жена, а хиляди съдби.

 

Напразно над главата ми тръби,
от люлката тълпата, че не мога,
издала е присъдата ми строга.
Защото съм различна може би.

 

А аз пък съм посвоему щастлива,
и милвам всяка дума, всеки звук
и лудостта ми много ми отива,

 

дори и на годините напук,
съм ярък, жилав слънчоглед сред нива
и вечно като слънцето съм тук...

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Ники!
  • Наде💗💗💗
  • Благодаря ви, момичета!
  • Честито да е името ти, Наденце!
    Бог над теб, а ти след него! ❤️
  • Честит имен ден, Наде! Нека Бог те пази и закриля!
  • Благодаря, Марийче! Красе, направо си се представих... Смях, до сълзи...
  • Наде, честито да ти е името, миличка!👍🌈Никога не губи вяра в себе си и в таланта, който Бог ти е дал с Надежда! Напук на душманите, бъди все така вдъхновена и нека под перото ти излизат прекрасни стихове! Прегръщам те с много вяра, надежда и любов, талантливке!🌹🌹🌹
  • Стоеше като Гюро в слънчогледа, под ризата му вятърът бе сгушен
    щастлив бе само облака да гледа и щурчовата песен да послуша.
    ...два гарвана кълвяха му окото, но бъбреше си - те ми го лекуват,
    а сламената шапка каза кротко - и кьорав може, сам се не кукува...
  • Разсмя ме, Вики!
  • Познато Една здравословна доза лудост слага всичко на мястото му.
Предложения
: ??:??