21 dic 2008, 15:07

Потаен любовник

  Poesía » Otra
2.4K 0 46
Денят ми се подава зад завесите.
Притичва по разсънените покриви.
Загладил е косите си разресани.
Избръснат е. Оглежда се по локвите.


Подхлъзва се. Надолу по улука.
Той знае, че съм вътре - зад прозореца -
и плахо се промъква, без да чука.
Потаен е. Нали съм му любовница.


Разрошва ми косата със дъха си.
Подръпва закачливо одеялото...
Лъчите му усещам по гърба си
и стопля ми леглото - запустялото.


Сънлива, го помислям за разбойник
и плаша го с дивашките си викове.
Но той ми е приятел. И любовник
.
И него, ако нямам... съм за никъде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...