Dec 21, 2008, 3:07 PM

Потаен любовник 

  Poetry » Other
2173 0 46
Денят ми се подава зад завесите.
Притичва по разсънените покриви.
Загладил е косите си разресани.
Избръснат е. Оглежда се по локвите.


Подхлъзва се. Надолу по улука.
Той знае, че съм вътре - зад прозореца -
и плахо се промъква, без да чука.
Потаен е. Нали съм му любовница.


Разрошва ми косата със дъха си.
Подръпва закачливо одеялото...
Лъчите му усещам по гърба си
и стопля ми леглото - запустялото.


Сънлива, го помислям за разбойник
и плаша го с дивашките си викове.
Но той ми е приятел. И любовник
.
И него, ако нямам... съм за никъде.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??