Потаен любовник
Денят ми се подава зад завесите.
Притичва по разсънените покриви.
Загладил е косите си разресани.
Избръснат е. Оглежда се по локвите.
Подхлъзва се. Надолу по улука.
Той знае, че съм вътре - зад прозореца -
и плахо се промъква, без да чука.
Потаен е. Нали съм му любовница.
Разрошва ми косата със дъха си.
Подръпва закачливо одеялото...
Лъчите му усещам по гърба си
и стопля ми леглото - запустялото.
Сънлива, го помислям за разбойник
и плаша го с дивашките си викове.
Но той ми е приятел. И любовник.
И него, ако нямам... съм за никъде.
Притичва по разсънените покриви.
Загладил е косите си разресани.
Избръснат е. Оглежда се по локвите.
Подхлъзва се. Надолу по улука.
Той знае, че съм вътре - зад прозореца -
и плахо се промъква, без да чука.
Потаен е. Нали съм му любовница.
Разрошва ми косата със дъха си.
Подръпва закачливо одеялото...
Лъчите му усещам по гърба си
и стопля ми леглото - запустялото.
Сънлива, го помислям за разбойник
и плаша го с дивашките си викове.
Но той ми е приятел. И любовник.
И него, ако нямам... съм за никъде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
