21.12.2008 г., 15:07 ч.

Потаен любовник 

  Поезия » Друга
2174 0 46
Денят ми се подава зад завесите.
Притичва по разсънените покриви.
Загладил е косите си разресани.
Избръснат е. Оглежда се по локвите.


Подхлъзва се. Надолу по улука.
Той знае, че съм вътре - зад прозореца -
и плахо се промъква, без да чука.
Потаен е. Нали съм му любовница.


Разрошва ми косата със дъха си.
Подръпва закачливо одеялото...
Лъчите му усещам по гърба си
и стопля ми леглото - запустялото.


Сънлива, го помислям за разбойник
и плаша го с дивашките си викове.
Но той ми е приятел. И любовник
.
И него, ако нямам... съм за никъде.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??