6 ago 2007, 9:06

Потапяне

  Poesía
584 0 4
Хладната милувка на синьото величие,
заместила разплискания огън,
заместила изгарящата ласка
на слънчевата страст, отнема болката,
отнема топлината на потоците
лъчиста светлина и я разтваря
в милиард кристални капчици живот,
и тялото, поело дъх, потъва
в бленувания свят на тишината,
където светлината се превръща
във взрив от несънувани нюанси,
във буря от разплискани елмази,
чисти, като изгрева от изток,
светли, като обедното слънце,
нежни, като гаснещия залез,
и неповторими, като болката
по някаква несбъдната любов,
която обещава да превърне
света във рай от обич и наслада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...